:23:04
Колко такива случаи откри?
:23:08
Пет. Но вярвам че са повече.
:23:13
Как са те?
:23:16
Както сте ги описали тогава:
"Нереални като призраци".
:23:21
Единствено аз предполагам ...
много от тях тогава бяха още деца.
:23:27
Да, деца които са заспали.
:23:34
Много от тях починаха по време на
острия стадий на заболяването.
:23:39
Тези които оцеляха ...
които се събудиха...
:23:43
....изглеждаха добре, все едно,
нищо не се е случило.
:23:46
Но нямахме представа доколко
инфекцията е увредила мозъка.
:23:53
Минаха години.
Пет, десет, петнадесет...
:23:58
...преди тези атипични неврологични,
симптоми да се появят.
:24:03
Но се появиха.
:24:07
Започнах да ги наблюдавам в
началото на1930-та.
:24:12
Стари хора оставени ни от децата им .
:24:15
Деца оставени ни от родителите им.
:24:19
Не след дълго спираха да могат да се
обличат, да се хранят сами...
:24:24
...и да говорят в повечето случаи.
:24:28
Семействата им ги смятаха за луди.
:24:31
Хора които са били нормални
:24:33
но вече са
:24:36
различни.
:24:39
Какво е да си като тях?
За какво мислят?
:24:45
За нищо.
:24:48
Вирусът не пощадява тяхната
висша нервна дейност.
:24:53
- И приемаме това като факт?
- Да.
:24:56
- Защо?
- Защото алтернативата е немислима.