:14:03
Мамо, не виждаш ли?
:14:08
-Какво правиш в стаята на Джорджи?
-Нищо.
:14:13
-Татко, слушай!
-Никога вече не идвай тук. Разбра ли?
:14:19
Говоря сериозно, Бил.
:14:50
Забравих.
:14:53
Как можах да забравя?
:14:55
Напускаш? Ума ли си загуби?
В средата на филма сме.
:14:59
Могат да ме заменят.
Трябва да го направя.
:15:05
Кой се обади?
:15:09
Обаждането беше от
едно момче - Майк Хенлън.
:15:12
Не бях го чувал от 30 години.
Откакто бяхме деца.
:15:16
-Одра. Брат ми, който почина....
-Да, Джордж.
:15:21
Той не просто умря.
:15:22
Беше убит.
:15:26
-Защо никога не си...
-Не съм ти казвал?
:15:28
Защото забравих. Все едно
никога не се е случвало.
:15:32
Знам че звучи безсмислено,
но трябва да отида.
:15:35
Защо?
:15:36
Защото обещахме.
:15:39
-Защо заекваш?
-Когато бях дете заеквах.
:15:43
Какво става? Кажи ми.
:15:45
По дяволите, Бил, кажи ми!
Нека ти помогна.
:15:50
-Ако тръгнеш, и аз идвам.
-Дори не си го и помисляй!
:15:53
-Защо не? Плашиш ме.
-Обещай ми, че ще стоиш тук.
:15:56
-Обещай ми!
-Ти си луд.
:15:57
Това е лудост.