:44:00
-Откога не сме се виждали?
-От много отдавна.
:44:07
-Радвам се, че те виждам.
-И аз. Ще дойдеш ли на срещата?
:44:13
-Каква среща?
-На випуска.
:44:16
-Ти си от гимназия " Бевърли"?
-Да. Откъде иначе се познаваме?
:44:20
Това не беше въпрос,
а носталгична забележка.
:44:24
-Кога е срещата?
-В края на месеца.
:44:29
Помниш ли г-н Крейвърли?
:44:31
Учителят по биология.
Преживя нещо ужасно.
:44:36
-Какво се е случило с него?
-Мислех, че знаеш.
:44:41
На купон срещнал една жена.
Била много уморена.
:44:47
Завел я на ресторант,
за да хапне и да се съвземе.
:44:52
-После отишла у тях. Не си ли чула?
-И след това какво станало?
:44:58
Прекарали чудесно,
но се нагълтала с хапчета.
:45:05
-Закарал я в болницата.
-На сутринта.
:45:09
Не си оставил името.
:45:13
-Г-н Крейвърли, предполагам.
-На вашите услуги.
:45:17
-Нямам нужда от услуги.
-Драго ми е да те видя.
:45:24
-Май трябва да ти благодаря.
-А аз да се извиня, че се изпарих.
:45:31
Това е без значение
предвид обстоятелствата.
:45:35
Сигурно не се държиш любезно
с непознат, когато си дрогиран.
:45:40
-Сега съм по-скоро като роднина.
-Не помня какво е станало тогава.
:45:47
Мога само да гадая.
Не, няма смисъл.
:45:51
Трябва да знаеш, че не съм такава.
Нямам навика да...
:45:57
Ами ако нищо не се е случило?