:54:00
Не ти ли е хрумвало,
че се тревожа, когато закъсняваш?
:54:05
-Щях да те търся по болниците.
-Извинявай, мамо.
:54:12
Не се обадих, за да не те събудя.
Прибрах се, за да не те тревожа.
:54:18
Обезпокои ме.
Виж ме, на нищо не приличам.
:54:24
Съжалявам.
:54:26
Ами ако вземаше наркотици?
:54:30
Трябва да се грижа за теб.
Ти си ми дъщеря.
:54:38
Какво ли не ми мина през ума,
като не се прибра вкъщи.
:54:46
-Може ли да пийна нещо?
-Може ли да се дрогирам?
:54:52
-Аз пия за компания.
-Аз се дрогирам за компания.
:54:58
Пиенето ми не може да се сравни
с наркотиците ти.
:55:03
Дори да е така,
те ми дават оправдание.
:55:11
Нямаш право да ме съдиш.
:55:15
-Преспа ли с някого?
-Не, не съм.
:55:19
Дано си ползвала презервативи.
Не съм те възпитавала така.
:55:26
Дано разумът ти да е надделял.
:55:28
-Мамо, аз съм на средна възраст.
-Аз съм на средна възраст.
:55:33
Колко 1 20-годишни жени познаваш?
:55:39
Скоро излезе от болницата,
не знаеш кое е добро за теб.
:55:45
А ти знаеш.
:55:48
Сузан, защо се отчуждихме толкова?
:55:52
Стараех се да бъда добра майка,
а ти ми отвръщаш с надменност.