Postcards from the Edge
Преглед.
за.
за.
следващата.

1:21:01
-Докторе, дъщерята на г-жа Ман.
-Как сте? Майка ви ще се оправи.

1:21:07
-Може ли да я видя?
-Да. Само е уплашена.

1:21:15
Ето я! Другото чудовище.
Не мога да ви опазя от болниците.

1:21:20
Само си е ударила главата.
1:21:23
Разтревожила си я
и се натресла с колата в дърво.

1:21:29
Какво семейство - дъщеря-пияница
и внучка-наркоманка.

1:21:34
Реви, колкото щеш. Ще пикаеш
по-малко, както казваше баба ми.

1:21:39
Не знам на кого си се метнала.
Но ти си много разглезена.

1:21:45
Казвах ти аз, но кой ме слуша?
Сега си сърбай попарата.

1:21:50
-Аз съм заета с дядо.
-Млъкни, бабо.

1:21:57
-Извинявай?
-Има защо да се извиняваш.

1:22:01
Чу ли? Ако беше я възпитала,
сега щеше да те уважава!

1:22:06
Предлагам да се търпим,
без да си прехвърляме вината.

1:22:12
Я виж какви сноби сме!
1:22:17
-Какво правиш?
-Извеждам те от стаята.

1:22:21
Не ме бутай!
1:22:23
Трябва да те напердаша,
както едно време майка ти!

1:22:28
Дрън-дрън-дрън-дрън.
1:22:34
-Ако съм такава, ще се самоубия.
-Не го казвай дори на шега.

1:22:40
В болница си.
Хората ще го приемат погрешно.

1:22:45
-Сигурно ни мисли доброто.
-Да.

1:22:49
Като вътрешният глас, който казва,
че не всичко ти е позволено.

1:22:55
Така е.
1:22:59
-Къде ходи?
-На озвучаването. Извинявай.


Преглед.
следващата.