1:34:06
Ще ме съдиш за какво?
1:34:15
Ей, Отче!
1:34:18
Обичам, когато прави това.
1:34:37
- Ще закъснеем.
- Хайде, Спиди Гонзалес!
1:34:45
- Хайде. Можеш по-добре от това.
- Няма как.
1:34:49
Не знам. Сякаш тези стъпала се увеличават всяка година. Господи!
1:34:55
Виж това нещо. Докато е тук,
1:34:58
гълъбите винаги ще имат място къде да кацнат.
1:35:01
Не мога да повярвам. Оттук започна всичко за мен.
1:35:04
- Бягайки надолу и нагоре по тези стъпала.
- Татко?
1:35:07
- Татко, ще закъснеем.
- О, да. Добре.
1:35:10
Ей, чакай. Какво ти има на ухото?
1:35:13
- Какво му има?
- Нещо му има, като подутина.
1:35:16
Каква подутина?
1:35:19
Тази подутина.
1:35:24
- Благодаря, тате.
- Ей, заслужаваш го.
1:35:27
Благодаря, че се роди. Благодаря.
1:35:32
- Какво мислиш? Новото ми аз?
- Е...
1:35:36
- Ти си дъщерята, която винаги съм искал.
- За какво говориш?
1:35:40
Ей, не ме удряй. Ставам крехък като това. Виж това, а?
1:35:44
Вече 20 години бягам по тези стъпала.
1:35:47
И никога не съм знаел, че там има ценни картини.
1:35:51
Никога не е късно да научиш нещо ново. Ще обикнеш Пикасо.
1:35:55
О, да. Е, аз обичам почти всички.