:20:05
Луд ли си?
:20:05
Луд ли си?
:20:08
Да, Лео, луд съм!
:20:11
Лунатик!
:20:12
Защо?
:20:13
Защо? Не знам.
:20:16
Защото исках да сменя декора.
:20:18
Купчина възглавници от
телевизионни репортерки.
:20:21
Какво си помисли?
:20:23
Рафаел, какво правиш?
:20:25
Скочи върху релсите.
:20:27
Трябваше да я донеса тук.
- Това е репортерката.
:20:30
Може ли да я задържим?
:20:33
Донесете вода,кърпа и възглавница.
:21:00
Боже мой!
:21:02
Мъртва съм! Мъртва съм, нали?
:21:04
- Всичко е наред.
- Не, сънувам.
:21:06
Сигурно сънувам.
:21:07
Ония с черните пижами ме хвърлиха.
:21:11
А този плъх... видях те на паркинга.
:21:13
Това обяснява присъствието ти.
А вие момчета...
:21:20
Нямам идея от къде се появихте.
:21:22
Ако седнеш и се успокоиш...
:21:26
Ще ти разкажа от къде се появихме.
:21:29
То говори!
:21:30
Наистина е много просто, г-це О'Нийл.
:21:33
И знае името ми. Страхотно.
:21:37
Преди петнадесет години...
:21:39
Защо понякога не си мечтая
за Харисън Форд?
:21:45
От петнадесет години живеем тук.
:21:50
Преди това, бях домашен
любимец на учителя Йоши...
:21:56
Имитирах движенията му от моята клетка...