:22:00
и учих тайното изкувство на нинджа.
:22:05
Когато бяхме принудени да дойдем в Ню Йорк...
:22:08
За първи път бях без дом...
:22:12
обикаляйки каналите,
ядях каквото намеря.
:22:19
И тогава, един ден...
:22:21
Намерих счупен буркан...
:22:24
и четири малки костенурки.
:22:26
Това бяхме ние.
:22:28
Млъквай.
:22:31
Малките пълзяха в
странно светеща тиня...
:22:36
изтекла от намиращият се
наблизо контейнер.
:22:40
Събрах ги в една стара кана за кафе...
:22:43
и като се събудих на
следващата сутрин...
:22:46
Бях шокиран, като видях,
че са порастнали двойно.
:22:51
И аз също бях порастнал, особенно
в инелигентуално отношение...
:22:55
Бях изумен колко интелигентни изглеждаха.
:22:58
Но нищо не можеше да ме
подготви за това което последва.
:23:03
Един от тях проговори.
:23:05
Пица! Пица!
:23:07
Последваха още думи,
и аз започнах да ги тренирам...
:23:11
Научих ги на всичко което
знаех от моят учител.
:23:17
И скоро им дадох имена...
:23:21
Леонардо...
:23:23
- Микеланджело...
- Това съм аз.
:23:25
Донатело...
:23:28
и Рафаел.
:23:33
Не сънувам, нали?
:23:36
Страхувам се че не.
:23:43
Сигурни ли сте че знаете
накъде отиваме?
:23:47
11-ста и Блийкър?
:23:49
Не. Още сме на 9-та улица.
:23:51
- Схвана ли?
- Да.