1:10:01
Марко, ти ми обеща!
1:10:03
Аз питам него,
Мари, не питам теб.
1:10:06
Виждаш ли? Не мога да задам дори един въпрос.
1:10:09
Аз задавам ли ти въпроси?
1:10:12
Не, но бих искал.
1:10:14
Аз те обичам по същия начин.
1:10:17
Виждате ли, няма нищо, а тя си мърмори.
1:10:19
Вече си го казвал.
1:10:21
Мари!
1:10:23
Тя беше много красива, когато беше на 8 годинки.
1:10:31
С леко златисти коси на плитка.
1:10:34
Тя имаше братовчедка, която се казваше Каролин.
1:10:38
Само Каролин можеше да докосва плитката й.
Никой друг.
1:10:46
Имаше панделка на косата си...
1:10:48
и винаги се обличаше в бели рокли.
1:10:54
Виждах я само през лятото
на фамилното събиране в Перигор.
1:11:00
Те бяха над 20 хлапета, братовчеди
и съседи...
1:11:03
и винаги бяха готови да направят някоя глупост.
1:11:09
Мари си имаше специалност.
Тя имитираше жаби.
1:11:17
Клякаше на брега на езерото
и скачаше в калта...
1:11:20
крякайки "ква! ква!".
Това караше децата да се спукват от смях.
1:11:25
После се връщаше...
1:11:27
цялата измокрена до кости,
но винаги с едно и също оправдание:
1:11:33
"Извинявай, подхлъзнах се"
с нейното спокойно нежно гласче.
1:11:40
Познавам добре това малко дете.
1:11:43
Казвала ли ви е какво работя?
1:11:47
Не. Виждате, че не мога да й задавам въпроси.
1:11:52
Работя в туристическа агенция.
Аз съм един от главните акционери там.
1:11:57
Два билета за Венеция.