1:15:01
татко също беше лош танцьор
1:15:03
Тита много добре знаела къде е
придобила чувството за ритъм
1:15:07
Искала да го сподели с майка си
но така и не успяла
1:15:11
Една година след бягството си
Гертрудис родила
1:15:13
прекрасно момиче-мулатка,
1:15:14
което се наложило да изостави
1:15:15
За щастие Тита пазила писмата оттогава
1:15:18
Вече скъсала с черното си минало
и майка си Тита спокойно
1:15:20
можела да демонстрира
чувствата си към сестра си
1:15:44
Не знаеш колко ми липсваше тази храна
1:15:47
особенно кремът
1:15:50
Революцията нямаше да бъде толкова лоша
1:15:52
Ако можех да ям у дома всеки ден у дома
1:15:56
Когато Хуан и аз се събрахме
1:15:58
и разбрах че скоро няма да се прибера
1:16:01
нямаш представа каква
носталгия ме обзе за гозбите ти
1:16:06
И така, след колко време
кремът ще бъде готов?
1:16:10
Досаждам ти?
1:16:11
Разбира се че не Гертрудис.
Как можа да го кажеш?
1:16:17
Няма повече
1:16:19
Беше се отнесла за малко
1:16:23
заради Педро е ,нали?
1:16:27
Да
1:16:29
Ако все още го обичаш
защо се омъжваш за Джон?
1:16:32
Няма да се омъжа за него
1:16:34
Не мога да го направя, Гертрудис
1:16:45
Ще махна това от печката
ти продължавай да плачеш
1:16:52
И защо не можеш да се омъжиш?
1:16:56
Защото мисля че съм бременна