:18:01
Изобщо не е място.
:18:05
Стой мирно, ти малко изчадие!
:18:08
Той не е изчадие.
:18:11
Разбира се, че не е.
То е възхитително малко бебе.
:18:15
- Хубаво. Оправи го.
- Ще го оправим, и сме готови за разходка.
:18:21
- Искаш ли да дойдеш с нас?
- Наистина ли си бавачка?
:18:24
- Що за въпрос!
- Защо дойде тук?
:18:29
За да се грижа за вас.
:18:33
Всички вас.
:18:35
Особено за моят чичо?
:18:45
Аз не трябваше да ви казвам това.
Те ме заклеха към тайна.
:18:49
Малки ангелчета.
:18:51
Но те искат да излязат.
Те говореха за това цяла сутрин.
:18:54
Те просто се страхуват да ви попитат.
:18:57
Те се страхуват че вие мислите
че те не ви обичат.
:19:00
- Жалки мисли.Това е странно искане.
- Ужасно е.
:19:04
Те поставиха техните сърца на него.
:19:07
Аз знаех че вие ще искате да знаете,
загрижени, грижовни родители.
:19:10
- Какво трябва да направим?
- Как можем да откажем?
:19:13
Няма защо да им го казвате.
Просто го направете!
:19:17
Сигурна съм, че те ще отричат всичко,
но те искат да излязат. Бог ги обича.
:19:23
Летният лагер!
:19:29
лагер Чипеуа. Колко очарователно.
:19:32
-Какво е Чипеуа?
- Стара индианска дума.
:19:35
Имали са предвид "сирак".
:19:39
Пресен въздух. Миризма на бор.
:19:44
Уенсди,
погледни останалите деца.
:19:46
Техните лунички, техните ярки малки очи,
техните нетърпеливи, приветливи усмивки.
:19:52
Помогни им.
:19:53
Здравей, аз съм Аманда Бъкмант.
Защо сте облечени така?
:19:58
- Как?
- Като че ли отивате на погребение.