:55:03
Така е, и какво?
:55:06
Ако раните ми се нуждаят от промивка
ти го правиш, макар че е отвратително.
:55:11
Да, правя го, но няма да те изям.
:55:13
Млъквай!
- Съжалявам.
:55:15
Вярваш ли, че имаме души,
които напускат телата ни?
:55:18
Не знам. Не съм свещеник!
- Добре.
:55:22
Не искам да говоря за това.
- Трябва. Гладуваме и сме в капан.
:55:26
Ако душата отлита,
тялото е само обвивка.
:55:31
Това е началото на края.
:55:33
Това навън в снега е само
месо, Антонио. Храна.
:55:39
Няма да го направя. По-добре да умра.
Страхувам се от Божия гняв, ако го направя.
:55:44
Той ни захвърли тук.
:55:46
Може и да е така, като тест,
за да види какво ще направим,
дали ще останем цивилизовани.
:55:52
Не мисля, че му пука.
- Откъде по дяволите знаеш?
:55:56
Нека Тинтин каже нещо.
- Той никога не говори.
:55:59
Винаги съм смятал, че Бог вижда
смисъла у нас, в борбата за живот също.
:56:04
На всяка цена?
- Не.
:56:06
Не трябва да убиваме невинни за да живеем.
:56:09
Какво ще стане с нашата невинност,
ако оцелеем като канибали?
:56:15
Съжалявам, но не мога да го направя.
- Аз съм с теб.
:56:19
Аз не мисля, че мога.
Как ще се върнем в семействата си?
:56:24
Можеш да се върнеш жив.
Мисля, че те ще предпочетат това.
:56:29
Готов ли си да излезеш навън, да отрежеш
плът от човешко тяло и да я изядеш?
:56:43
Никой от нас не може да реши такова нещо.
:56:45
Тук сме сами.
- Можехме да сме на луната.
:56:51
Трябва да е имало и други
хора в такова положение.
:56:56
Не знам. Не ни остана нищо
друго освен да се молим.