:10:00
Съдбата ти подава ръка.
:10:03
Ние изобретихме съдбата, защото не
искаме нещата да ни изненадват.
:10:09
Тогава защо поръча същият сандвич,
освен заради хлябът?
:10:14
Колко хора обичат само домат без
нещо друго, например риба тон?
:10:21
Не беше знак, а съвпадение.
:10:25
Бях в Атлантик сити с наште, където
Клиф ме чакаше.
:10:30
Не се очакваше да работи тази нощ.
Какво от това ако не е работил?
:10:34
Помоли ме да се разходим късно вечерта.
Това съм ти го разказвала милион пъти,
но не ми пука.
:10:42
Той ми държеше ръката. Погледнах надолу
и не можех да му кажа да си отделим ръцете.
:10:51
- И аз знаех.
- Какво?
:10:57
- Какво?
- Магия.
:11:05
Знаех, че ще бъдем заедно завинаги.
Точно като теб и Уолтър.
:11:12
Уолтър ... Това е просто едно формално име.
:11:17
Знаех, че твоя баща и аз ще изкараме
чудесно време в ...
:11:24
... леглото, мисля че така му викате.
:11:27
Отнема доста години преди да заработи
като часовников механизъм.
:11:34
- Ние вече ...
- Прекрасно, прекрасно. И как работи?
:11:39
- Като часовников механизъм.
- О, скъпа ...
:11:46
- Това е знак.
- Ти не вярваш в знаци.
:11:56
Обикнаха те. Казах ти.