:41:17
Настина се възбуждаш от това,
нали, Бекет?
:41:20
Това е просто работа.
Не мисля много за нея.
:41:22
Значи това е тайната:
да не мислиш.
:41:29
Какво правиш тук?
:41:31
Това назначение трябваше
да е елементарно.
:41:33
Влизаш - излизаш. Връщаш се вкъщи.
Взимаш си наградата.
:41:36
Във Вашингтон харесват тия глупости.
:41:39
Никога не биха казали нещо
за пълзенето в джунглата.
:41:42
Да, със сигурност.
:41:45
Изглежда толкова далечен.
:41:48
- Кой?
- Животът ми.
:41:53
Преди да дойда прочетох досието ти.
Имаш 74 потвърдени убийства.
:41:59
Въпросът не е в бройката.
:42:00
Единственото, което наистина имаше
значение беше първото.
:42:04
Това беше най-трудният
за теб, нали?
:42:07
Първият?
:42:09
Да.
:42:12
Седемдесет и четири, това са...
:42:15
много лица за които да си спомняш.
:42:18
Да, наистина.
:42:21
Хвърляш ги на дъното на съзнанието си...
:42:25
и просто ги забравяш.
:42:26
Докато не решат,
че не искат да бъдат забравени.
:42:31
Може да не ти се вярва, но...
:42:33
винаги бих предпочел хубав офис на
Хълма вместо всичко това.
:42:36
Това, че седиш в офис,
и нареждаш на други да убиват...
:42:38
не е по-различно от това
лично да дърпаш спусъка.
:42:41
Нека ти кажа нещо.
:42:44
Това е абсолютно същото.
:42:52
- Чу ли?
- Калашников.
:42:56
- Познавам този звук.
- Да.
:42:58
Мисля, че знам и на кой беше
единичният изстрел.