:29:02
Стой права.
:29:12
Небой се.
:29:15
Кой се млати!Никой да не мърда.
:29:18
Джън Бо, хайде.
:29:21
Довиждане.
:29:22
Смотаняци...Не ги оставяйте да се измъкнат.
:29:26
Защо винаги ни преследват?
:29:29
Бързо...Точно зад нас са.
:29:31
:29:38
Тежка е.
-Нали знаеш, че държиш жена?
:29:42
Боже прости ми... Боже прости ми....
:29:45
Су Лин.
:30:00
Ей, май се върнахме в ресторанта.
:30:04
Защо се върнахме тук?
-Джън Бо, сигурно е друг.
:30:08
Това не е единствения ресторант в града.
:30:10
Както и да е. Може да спите на пода.
Тя ще е добре.Лека нощ.
:30:17
Да си монах е по-добре от това.
:30:20
Е, не можем да чукаме
за пари като Му Ронг Пай.
:30:23
Можем да работим в ресторанта.
:30:26
Забрави. Искаш да си губиш времето
с разнасяне на храна? Безнадежден си.
:30:32
Не врярвам, че ще е загуба на време.
:30:36
Вярвам, че съдбата ще
ми даде някои отговори.
:30:38
Да заспиваме.