:20:03
Ето, вземи още едно.
:20:10
Харесва ти да вземам хапчета,
нали Найджъл?
:20:13
Ако не едни,
то други.
:20:16
Знаеш ли защо се безпокоя.
:20:17
Съжалявам, скъпа.
За какво говориш?
:20:19
Хапчета, Найджъл. Хапчета.
:20:22
Не го правим достатъчно често
последно време.
:20:25
Ох, действително. Хайде, моля.
:20:27
Какво правим тук?
:20:28
Какво търсим тук, което
не можем да намирам в къщи?
:20:31
Седем години.
Виж докъде ни докараха.
:20:33
Осъзнах нещо сега.
Не трябваше да тръгваме за Индия изобщо.
:20:36
Ще прекарвам цели шест месеца на легло.
:20:38
Съжалявам, скъпа.
Не те слушах.
:20:41
Съвсем правилно.
Ти си някъде другаде...
:20:42
и знам къде!
:20:43
Това е като наркотик.
:20:44
Всъщност,
Всичко това взе да става твърде досадно.
:20:47
Ако си така обсебен...
:20:49
с твоя циничен малък инвалид и
неговата сексапилна съпруга...
:20:51
защо не се върнеш...
:20:53
и да мe оставиш намира.
:20:54
Чудесно! Ако така го чувствуваш,
така и ще направя.
:21:10
С времето, Мими се
превръщаше в далечен спомен...
:21:14
затворена страница.
:21:16
Моето чувство за свобода се върна
с отмъщение.
:21:21
Не бях зарязал Мими
за някоя конкретна жена.
:21:25
Размених я за всички жени.
:21:29
Реших да компенсирам
изгубеното време.
:21:39
Без повече емоционално обвързване.
:21:41
Въргалях се в женско месо
като ненаситен...
:21:46
рикоширах от легло на легло...
:21:48
заграбвах всичко, което можех...
:21:50
бързах.
:21:54
Всеки ден беше обещаващ...
:21:56
за натрупване на нов, краткотраен
сексуален опит-
:21:59
колкото по-кратък, по-добре.