:03:10
Здравейте. Казвам се Форест.
Форест Гъмп.
:03:20
Искате ли бонбон?
:03:24
Бих могъл да изям
милион и половина от тези.
:03:28
Майка ми винаги казваше:
"Животът е като кутия бонбони.
:03:36
Не знаеш какво ще ти се падне."
:03:45
Тези обувки
трябва да са много удобни.
:03:48
Сигурно ходите по цял ден
без да ви убият.
:03:55
Иска ми се да имам такива обувки.
- Убиват ми.
:04:01
Мама казваше, че можеш
да разбереш сума ти неща
:04:03
за един човек по обувките му.
:04:07
Накъде е тръгнал, откъде идва.
:04:17
Износил съм много обувки.
:04:21
Сигурно ако се понапрегна,
:04:24
ще си спомня първия си чифт обувки.
:04:29
Мама казваше, че те
могат да ме отведат навсякъде.
:04:32
Казваше, че това
са вълшебните ми обувки.
:04:35
Добре, Форест,
вече можеш да отвориш очи.
:04:45
Поразходи се наоколо.
:04:54
Удобни ли са ти?
:04:58
Краката му са силни, г-жо Гъмп.
Рядко съм виждал по-здрави.