:12:05
Ще се качваш ли?
:12:07
Мама ми е казала да не се качвам
при непознати.
:12:11
Това е училищният автобус!
:12:15
Казвам се Форест. Форест Гъмп.
- Аз съм Дороти Харис.
:12:20
Е, вече не сме непознати.
:12:35
Мястото е заето.
:12:39
Заето е!
:12:48
Не можеш да седнеш тук!
:12:52
Знаете ли, странно е
какви неща си спомня едно момче.
:12:56
Защото не помня раждането си.
:12:58
Не си спомням какво съм получил
на първата си Коледа,
:13:01
нито кога за първи път
съм отишъл на пикник.
:13:05
Но си спомням първия път,
когато чух
:13:09
най-нежния глас на света.
:13:12
Седни тук, ако искаш.
:13:17
Не бях виждал по-красиво създание
през целия си живот.
:13:22
Тя беше като ангелче.
:13:24
Е, ще седнеш ли, или не?
:13:31
Какво ти има на краката?
:13:33
Нищо им няма, благодаря.
Краката ми са тип-топ.
:13:38
Седях до нея в автобуса
:13:41
и си говорихме чак до училището.
:13:44
Мама казва, че гръбнакът ми
е извит като питанка...
:13:46
Освен мама, никой не бе разговарял
с мен и не ми бе задавал въпроси.
:13:51
Ти да не си глупав?
:13:53
Мама казва, че глупак е този,
който върши глупости.
:13:57
Казвам се Джини.
- Аз съм Форест. Форест Гъмп.