:31:15
Да загасим ли светлината?
:31:23
И после загасяме светлината.
:31:39
Но веднъж, щом изгася светлината ти ...
:31:42
...не ще мога...
:31:45
...да възвърна живителния й дъх отново.
:31:49
Нуждите й трябва да изчезнат.
:32:03
За теб, Луи.
:32:04
Можеш да се престориш, че е вино.
:32:16
Тя не е мъртва!
:32:17
Ти си влюбен в смъртната си природа.
Съпротивляваш се на това, което може да ти донесе покой.
:32:21
Това ли наричаш покой?
:32:22
Ние сме хищници, чийто всевиждащи очи
ги правят непредубедени!
:32:26
-Момичето, Лестат!
-Вземи я! Сложи край на този глад!
:32:29
Не!
:32:36
Сега, дете.
:32:40
Ти си уморена, искаш да спиш!
:32:51
Това е ковчег!
:32:53
Ковчег! Пуснете ме оттук!
:32:55
Аз не съм мъртва!
:32:57
Това е твоят ковчег, наслади му се. Повечето от нас
така и не разбират какво е чувството.