:36:01
Моля Ви, събудете мама, господине.
:36:29
Моят философ. Моят мъченик.
:36:32
"Никога не отнемай човешки живот."
:36:36
Това трябва да се отпразнува.
:36:47
Все още има живот в старата дама.
:36:53
Върни се!
:36:55
Ти си това, което си!
:36:59
Милостива смърт.
:37:02
Как е чувството на вина.
:37:13
Кръвта й беше във вените ми...
:37:15
...по-сладка от самият живот.
:37:17
И тогава думите на Лестат
добиха значение за мен.
:37:20
Намирах покой само когато убивах.
:37:22
Когато чух сърцето й в онзи ужасен
ритъм, разбрах какво значи покой.
:37:59
За да те намеря, Луи, само
трябва да следвам труповете на плъховете.