1:22:08
Войникът...
1:22:09
...завръщащ се от война...
1:22:11
...смята, че победата го пази
от скръбта...
1:22:15
...докато смъртта не дойде...
1:22:17
...за да го повали от коня.
1:22:25
Очаквах те.
1:22:29
Чуй ме.
1:22:33
Клодия ми е много скъпа.
1:22:36
Тя ми е дъщеря.
1:22:37
Твоята любовница.
1:22:39
Не, моята любима.
1:22:41
Моето дете.
1:22:44
Ти казваш така. Ти си невинен.
1:22:47
Тя е в опасност, нали?
1:22:49
-Така е.
-Защо?
1:22:53
Мога да ти посоча причини.
1:22:56
Нейната мълчаливост.
1:22:59
Младостта й.
1:23:02
Забранено е да се създава някой толкова млад...
1:23:05
...толкова безпомощен...
1:23:07
...който не може да оцелее сам.
1:23:09
Тогава обвинявай този, който я създаде.
1:23:11
Убили ли сте вампирът,
който е създал и двама ви?
1:23:13
Затова ли не искаш да произнасяш името му?
1:23:15
Сантяго смята, че сте го убили.
1:23:16
-Не искаме кавга с него.
-Тя вече е започнала.
1:23:21
Ако искаш да я спасиш...
1:23:22
-...отпрати я!
-Тогава аз също напускам.
1:23:31
Толкова скоро?
1:23:35
Без нито един от отговорите,
за които така копнееше?
1:23:38
Ти каза, че няма такива.
1:23:40
Но ти зададе грешните въпроси.
1:23:57
Знаеш ли...
1:23:59
...колко малко вампири...