:02:03
Времената бяха лоши.
:02:06
Полковникът се опита да помог не
на народа ми,
:02:12
но не успя.
:02:15
Затова реши да тръг не по пътя си.
:02:21
Искаше да остави лудостта зад
себе си и да започне нов живот...
:02:25
в планината.
:02:35
"Забрави лудостта", казваше той.
:02:37
Така живяхме мног о г одини,
:02:40
момчетата растяха.
:02:51
Алфред беше най-г олемият брат,
:02:54
надраснал г одините си.
:02:57
Самуел беше най-малкият.
:03:00
Братята му бяха г отови
на всичко заради нег о.
:03:04
Гледаха г о като писано яйце.
:03:08
Една г одина, вече бях стар
и не помня точно коя,
:03:12
но беше в Луната
на червената трева,
:03:16
майка им, Изабел Лъдлоу,
си тръг на.
:03:21
Каза, че зимите в планината
са мног о тежки за нея.
:03:24
Каза още, че се бои от мечките.
:03:28
Беше странна жена.
:03:44
На следващата пролет
не се върна.
:03:49
След това не идваше често
на посещения.
:03:54
Алфред й написа мног о писма.
:03:57
Но Тристан не искаше
да г овори за нея.