:03:02
Добро утро, синьора.
:03:05
- Искате ли...
- Да.
:03:10
Моля, седнете.
:03:12
Не. Това, което искам да кажа, е
твърде сериозно, за да седя.
:03:18
За какво става дума?
:03:20
Вече повече от месец...
:03:22
Марио Руополо се върти
около кръчмата ми...
:03:26
и съблазни племеницата ми.
:03:32
- Какво е казал?
- Метафори.
:03:37
Е?
:03:39
Загрял я е
като печка с неговите метафори.
:03:44
Мъж, чийто единствен доход
са гъбичките между пръстите!
:03:50
И ако краката му са пълни с микроби,
устата му е пълна със заклинания.
:03:57
Започна съвсем невинно:
"Усмивката й като пеперуда."
:04:02
Но сега казва, че гърдите й са
като огън с два пламъка.
:04:10
Но мислите ли...
:04:13
че тези картини са
само във въображението му...
:04:17
Да мисля, че
я е докосвал.
:04:21
Прочетете това.
Беше в сутиена й.
:04:36
"Гола...
:04:38
красива като...
:04:40
Гола, си деликатна
като нощите на остров...
:04:47
и звезди в косите ти..."
:04:52
Красиво е!
:04:53
Значи е виждал племеницата ми гола!
:04:57
Не, синьора Роса!
:04:59
Нищо в тази поема
не води до такива мисли.