:05:03
Поемата казва истината.
:05:05
Племеницата ми - гола - е
точно, както поемата я описва.
:05:10
Та направете ми услуга
и кажете на Марио Руополо...
:05:14
който е научил много от вас...
:05:16
че не трябва повече да се вижда с
племеницата ми до края на живота си.
:05:23
И му кажете, че ако ли не,
ще го застрелям.
:05:29
- Ясно ли е?
- Да.
:05:31
Приятен ден.
:05:49
Пребледнял си като торба с брашно.
:05:52
Може да съм бял отвън,
но отвътре съм червен.
:06:01
Няма да се спасиш
от яростта на вдовицата с прилагателни.
:06:06
Ако ме нарани, ще отиде в затвора.
:06:11
Ще е навън след няколко часа.
:06:14
Ще каже, че е било
при самозащита.
:06:18
Ще каже, че си заплашил
девствеността на девойката й:
:06:23
с метафора,
съскаща като кама...
:06:26
остра като бръснач,
като разкъсваща химен.
:06:30
Поезията ще остави следата
на подмолната си слюнка...
:06:33
на девствените й зърна.
:06:35
Поетът Франсоа Вийон
е бил обесен за далеч по-малко...
:06:39
- A кръвта струяла от шията му като розa.
- Не ме интересува.
:06:42
Може да прави,
каквото си иска. Аз съм готов.
:06:47
Браво! Срамота е,
че нямаме...
:06:52
трио китаристи да продължат...
:06:57
Мой скъпи поете и другарю...