:28:05
Ако Дон Пабло те чуеше,
нямаше да одобри.
:28:07
Дон Пабло.
Дон Пабло не може да ме чуе.
:28:12
Кой знае къде е
и какво прави.
:28:19
Какво им е на тези натъжени лица?
:28:21
Г-н Ди Косимо, това е трагедия за нас.
Ние разчитахме на тези две години работа.
:28:28
Правехме планове,
дори взехме заеми.
:28:32
Знам, срамота е да се остави
работа, наполовина свършена...
:28:37
но се надяваме скоро да започнем отново. - Кога?
:28:42
Не знам.
Зависи.
:28:47
Но ви уверявам, че няма да е дълго.
:28:50
Както и да е, не мога да чакам
да опитам кухнята ви.
:28:56
- От какво зависи? - Проблемите на компанията
са много сложни.
:29:01
Не знам много
за проблемите на компанията...
но не съм глупав.
:29:10
Всички знаехме...
:29:13
че щом ви изберат...
ще спрете работата... - Истина е.
:29:20
Съпругът е с топла кръв.
:29:26
Ако Дон Пабло беше тук...
:29:28
може би изборите
щяха да минат по-добре.
:29:34
Марио, трябва да ти кажа нещо.
:29:37
Бременна съм.
:29:39
- Наистина?
- Да.
:29:42
- Наистина си бремена?
- Да.
:29:47
Трябва да напуснем.
:29:50
Никой не ни разбира тук.
:29:53
Твърде невежи са.
:29:55
Ще отидем в Чили, така Паблито
ще израстне там дишайки поезия.