:12:02
Знаеш ли,
че когато са сами, те оживяват?
:12:06
- Наистина ли?
- Да....
:12:08
Но преди да влезем,
се връщат по местата си.
:12:12
А защо не оживяват пред нас?
:12:15
Защото това е вълшебство.
А в чудесата трябва да се вярва.
:12:21
Само така се сбъдват.
:12:26
Когато си уплашена или ти е мъчно,
само кажи на Емили.
:12:32
Тя ще ми го съобщи
и веднага ще й отговоря.
:12:36
Така че когато прегръщаш нея,
все едно прегръщаш мен.
:12:53
Всичко е наред, татко.
:12:57
Ще се оправя.
:13:08
Какво правиш?
:13:11
Искаш да запечаташ образа ми?
:13:15
Вече съм го запечатала.
:13:38
Сбогом, принцесо!