1:13:02
Ела тук.
Искам да ти покажа нещо.
1:13:05
--- Това е историята ---
- Второто писмо дойде веднага,
след като всичко започна.
1:13:11
- Не! Не! Не!
1:13:15
Не! Накарай ги да спрат!
1:13:19
- Не! Не!
1:13:24
Той не е виновен!
Аз съм виновна!
1:13:35
Не!
1:13:51
Лестър: Ела го направи самичък,
бе скапан духльо!
1:13:56
Той доведе момчета от хотела,
за да го пребият.
1:13:59
Не искаше сам да го прави.
1:14:02
О, не, не искаше да си цапа ръцете.
1:14:05
И защо трябваше да го прави, а?
1:14:08
Кажи ми.
1:14:10
- Знам, че не е било много весело ...
- Стига бе.
1:14:13
Трябва да разбереш. Той не знаеше,
дали този не те рекетира ...
1:14:17
Не, не. Казах му с него още
преди да се оженим.
1:14:21
- Това не е изненада.
- О, казала си му? Това не го знаех.
1:14:25
Той просто ми е приятел и
исках да му помогна. И какво?
1:14:29
Знаеш ли, когато ви видях
първия път заедно...
1:14:33
не съм го виждам никога
по-щастлив.
1:14:35
Знам, че е скапан луд евреин
и всичко друго ...
1:14:39
но никога не съм го виждал
така да се отнася с някого.
1:14:42
Мисля, че е луд по тебе.
Тоест, наистина те обича.
1:14:46
Стига бе. Аз се реших на това
с открита душа, знаеш го.
1:14:50
Знаех, че миналото може
да изскочи.
1:14:52
Ти не мислиш защо съм
се забъркала в тази работа...
1:14:55
ако не бях, щях да се уверя,
че не ме следят.
1:14:58
- Да, да, разбирам.
- Така ли?