:06:19
Мамиш, Карло.
:06:21
Той винаги мами.
:06:25
Не обича да губи.
:06:27
Нито пък аз.
:06:30
Но аз не мамя.
:06:36
Аз те научих да пееш,
Карло Броски.
:06:40
Не забравяй, че
аз ти бях учител.
:06:43
Не добавяй и безочие
:06:46
към своята арогантност.
:06:52
Кажи нещо.
:06:56
Какво си мислиш?
:07:02
Решил е да ни унижи със
своето презрение.
:07:08
Губим си времето.
:07:11
Тази вечер братята Броски са
решили да мълчат.
:07:20
Едва познавах баща си.
:07:23
Аз бях този, които поиска за закачат
портретите му из цялата къща.
:07:29
Майка ми се страхуваше, че това
ще я накара да страда.
:07:32
Но всъщност ни помогна.
:07:35
Вече нямам баща.
А ти никога няма да имаш деца, нали?
:07:40
Това е най-голямото ми нещастие.
:07:43
Ожени се за мама!
:07:45
Нека желанията да ни се сбъднат.
:07:47
Ти ще си мой баща,
а аз ще съм ти син.
:07:53
Знам, че църквата забранява
на кастратите да се женят.
:07:57
Но майка ми не е католичка.