:52:00
да се облекчат зад вагона.
:52:02
Толкова му се бях подигравал,
:52:05
че той отиде по- надалеч.
:52:08
Влакът тръгва и
:52:11
всички скачат във вагона.
:52:13
Влакът никого не чака.
:52:16
Грунвалски се беше скрил
:52:19
зад един храст
:52:22
и още не беше свършил.
:52:24
Видях го как излезе
иззад храста,
:52:28
придържайки панталона
:52:31
с ръка,
:52:33
и се опита да настигне влака.
:52:36
Аз му подавам ръка,
:52:38
но щом понечи да я хване,
:52:41
панталонът му
:52:43
се свлича.
:52:45
Той го повдига и
продължава да тича,
:52:47
но подаде ли ми ръка,
:52:49
панталонът му
:52:52
пак се свлича.
:52:56
Какво стана после?
- Нищо.
:52:59
Грунвалски...
:53:01
умря от студ.
:53:05
Довиждане.
:53:13
Защо ни разказа тази история?
:53:22
Разбрах адреса, ще се чуем пак.
:53:28
Защо ни я разказа?
:53:45
Излизам от болница.
:53:48
От два дни не съм яла.
:53:50
Имам и дете, което трябва да храня.
Моля ви, дайте ми малко пари.
:53:55
Мина ще я хванеш с ласо.
:53:58
Като каубите.