:49:00
Алан, просто тръгвай!
:49:05
Кълна се, помолих я за стотинки,
а тя ми даде един телефон!
:49:11
Умно момиче!
:49:14
Воала!
:49:18
Алан, не трябва да оставаш освен
ако не го искаш.
:49:24
- Сигурна съм че... как и беше името?
- Еми. Не се тревожи, всичко свърши.
:49:32
- Съжалявам.
- Недей.
:49:37
Това е странно.
Какво въобще правим тук?
:49:41
Аз просто си представях че си
невредим.
:49:45
Супер! Аз избягах от това да бъда
егоцентричен задник за да попадна в
"невредимост".
:49:50
Аз просто си мислех че не могат да
ме проследят до теб.
:49:55
- Досиетата на пациентите са поверителни?
- Знаех си че имам неуловим чар ...
:50:01
- Ти си единствения човек към който
мога да се обърна.
- Ще го приема като комплимент.
:50:10
Познай колко е часа?
Време за Гибсън!
:50:13
Нямаме лук само артишок.
Антихистаминът на шампионите.
:50:19
- Винаги мога да те расмея.
- Все едно не съм го чула.
:50:24
Няма да пиеш?
:50:28
Разбирам, взех някои неща.
Някои от дрехите на Еми.
:50:41
- Няма да бъда спокоина повече.
- Хей, ела тук.
:50:46
Погледни ме! Плашиш ме!
Поеми въздух. Задръж.
:50:51
Ако ти не си ти, кажи ми коя
мислиш че си.
:50:57
- Не ме слушаш.
- И така някой е свил твоята чанта...