:07:25
Добре дошли на сватбата на сина ми.
:07:28
Спрете!
:07:31
Най-после денят дойде
:07:33
Синко, купих ти тези златни пръстени.
:07:36
Дай единия на булката.
:07:39
Простете за скромността
:07:42
на банкета ни.
:07:44
Какво да се прави? Война е все пак.
:07:46
Но каквото има,
:07:48
то е от сърце.
:07:50
Ако не беше войната,
:07:52
ако бяха по-добри времена,
:07:55
и ако майка му беше още жива...
:07:56
По-весело!
:07:58
Хвала ти, куме, хвала ти!
:08:00
Другари...
:08:03
Сега е моментът
:08:05
всички да благодарим
:08:07
на другаря Марко
:08:09
за миналите години
:08:11
когато той се грижеше за нас,
:08:13
даваше ни храна,
:08:16
и се уверяваше дали сме здрави.
:08:18
Благодаря ти от цялотос си сърце, Марко!
:08:22
Благодарим ти друже Марко!
:08:36
Седнете. Само последният месец
:08:39
ние направихме 200 леки оръжия.
:08:41
Не е ли малко това?
:08:42
Не! -Поздравления!
:08:45
Благодаря, Марко.
:08:46
Но най-големия ни успех
:08:48
е нашия танк.
:08:50
Който ние сами направихме.
:08:53
Щастлив и горд съм да знам
:08:56
че моментът да го използваме
:08:58
ще дойде