:20:00
Всички бяхме изненадани
от постъпката на Майкъл.
:20:03
Но за него загубата беше подарък
за момичето в инвалидната количка
:20:07
и беше правилното решение.
:20:11
Лятото на 1967
:20:18
Да отидем да поплуваме!
:20:20
В деня, в който живота ни щеше да се
промени, температурата беше 25 градуса.
:20:24
Ще се изпържим. Предлагам да
си вземем кифлички и газирана вода
:20:27
и право към пристанището.
:20:29
Не усещаш ли как подухва?
:20:31
Ти луд ли си?
Ще изпукаме от жега!
:20:34
Ще млъкнете ли за малко?
Опитвам се да се пека!
:20:37
25 градуса е!
:20:39
- Май има ветрец.
- Горещ вятър!
:20:41
Отдавна не сме обирали
количката за хот - дог.
:20:44
Не знам, Майки. Този
продавач не е като другите.
:20:47
Побърква се, когато се
опитваме да го крадем.
:20:50
Можем да хапваме хот дог
или да лапаме мухите. Избирайте!
:20:56
Мухите ми звучат добре, Майки.
:20:58
Да, не си заслужава да си
изядем боя за един хот - дог.
:21:00
- Както и да е, кой е наред?
- Ти!
:21:04
Аз? Не е вярно.
Аз ходих миналия месец.
:21:08
- Той ходи два пъти.
- Ти не си ходил.
:21:10
- Аз ходих след него.
- Няма да отида.
:21:11
Няма да отида.
:21:12
Защо?
:21:14
Ако сляза по стълбите,
ще припадна.
:21:19
Един с лук и горчица.
:21:21
- Тебе те познавам!
- Сигурно приличам на някого.
:21:25
Планът беше прост.
:21:26
Отивам при продавача
и поръчвам каквото искам.
:21:30
Продавача ми подава сандвича
и аз хуквам без да съм платил.
:21:33
Продавачът има два варианта.
:21:37
Да остане при количката и да
преглътне загубата или да ме подгони.
:21:40
При втория щеше да изостави количката,
а приятелите ми да хапват на воля.
:21:47
Може ли и две салфетки?
:21:50
Плащай, крадец!
:21:59
Уха! Кетчуп!