:45:00
Ще се оправиш.
:45:08
Не исках да го пускам.
:45:10
Никога не бях чувствал
някого толкова близък.
:45:19
Някои от момчетата изглеждаха
много твърди денем, но нощем
:45:23
често плачеха преди да заспят.
:45:26
Но имаше и други. Те не плачеха
заради страха и самотата.
:45:30
Виковете им бяха ниски и
приглушени, причинени от силна болка.
:45:35
Тези викове можеха
да променят нечий живот.
:45:38
Викове, които не могат да се забравят.
:45:42
В тази нощ беше моят приятел Джон.
Ралф Фъргюсън го беше навестил.
:46:03
Очаквах 30 съчинения.
:46:06
При мен има само 6.
Колко липсват?
:46:11
Това е кабинета по литература.
Математиката е надолу по коридора.
:46:18
Искам да ви помогна.
Дори и да не вярвате.
:46:21
Може да не ви пука, но е така.
:46:30
- Може ли за малко?
- Проблем ли има?
:46:33
Напротив. Есето ти е страхотно.
:46:38
Явно книгата ти е харесала.
"Граф Монте Кристо".
:46:40
Любима ми е. Откакто съм тук
ми харесва още повече.
:46:44
Защо?
:46:47
Ами... не се е оставил
на никого. Графа, де.
:46:50
Изтърпял е всичко.
Бой, обиди ... всичко.
:46:55
И се е поучил от това.
:46:58
И когато е дошло времето
да действа, той изиграл своя коз.