:53:03
Мислех, че никога
няма да се събудиш.
:53:06
Не исках да се събуждам.
- Джон и Томи са оттатък.
:53:12
Как са?
- Живи.
:53:17
Кой не е?
:53:20
Ризо.
:53:23
Убили са го?
:53:27
Изреждали се да го бият,
докато накрая останало парче месо.
:53:35
Ризо беше мъртъв,заради нас.
:53:38
Накарахме го да мисли,
че от глупавия мач срещу пазачите
:53:42
има смисъл... Че победата
ще ни вдъхне сили да продължим.
:53:46
И отново бяхме сгрешили.
:53:48
Лятото на 1968
:53:51
Казаха ли ти кога излизаш?
:53:52
Ноукс получи писмо от директора.
Размаха го пред мен и го скъса.
:53:57
Кога мислиш?
:54:00
Края на пролетта,
може би началото на лятото.
:54:03
Ще ми се да тръгнем с теб.
:54:05
Щеше да е хубаво
да излезем всички заедно.
:54:09
Няма какво да го мислим.
Ще си излежим годината.
:54:14
Като изляза, мога да накарам
отец Боби да се обади тук - там.
:54:17
Може да ви спести месец - два.
:54:19
Няма смисъл да го говорим!
- Има голям смисъл.
:54:22
Ако хората знаеха какво става тук,
може би щяха да предприемат нещо.
:54:25
Аз не искам никой да знае.
:54:28
Нито отец Боби, нито Крал Бени,
Манчо Дебелия или майка ми.
:54:35
Аз също.
:54:37
Не бих могъл да погледна
в очите хората, които знаят.
:54:40
Не се и сещам за някой,
на който му трябва да знае.
:54:43
Или няма да повярват,
или няма да им пука.
:54:47
Мисля, че когато всичко приключи,
не бива повече да го обсъждаме.
:54:51
Ще трябва да се примирим с това.
Обсъждането само влошава нещата.
:54:56
Така че по-добре да си мълчим.
:54:59
Истината си остава за нас.