:56:02
Не искам да премине.
:56:17
Виждам, че не си губиш времето
напразно тук.
:56:20
Всичко е там.
:56:25
Много добре. Това ли е София?
:56:37
Колко дълго ще ме държите тук?
:56:40
Никой не знае.
:56:42
Дори и най-страшният ми кошмар
не прилича на това място.
:56:45
Това е психиатрична болница.
Нищо повече.
:56:51
- Не ми е тук мястото.
- Обвинен си за убийство.
:56:55
- Нямам никаква представа какво съм направил.
- Кажи ми нещо.
:56:58
- Името Ели, говори ли ти нещо?
- Ели?
:57:03
Познаваш ли момиче с такова име?
:57:05
Не. Защо ме питате?
:57:08
Миналата нощ го повтаряше
постоянно докато спеше.
:57:11
Предполагам, че съм сънувал нещо.
:57:13
- Какво сънува?
- Не си спомням.
:57:16
- Може да е нещо важно.
- Как така може да е важно?
:57:21
Виж, мога да токажа, че не си спомняш
какво си направил...
:57:25
но първо трябва да намеря
някакво обяснение за всичко това.
:57:28
Няма обяснение.
Кзвам ви това всеки ден.
:57:31
Какво сънува, Цезар?
:57:35
Не знам.
:57:38
Спомням си съвсем малко.
:57:43
Бях във някакъв офис.
:57:46
Секретарката ме покани
в другата стая.
:57:49
Имаше някакъв плакат на
залес и сянка на човек.
:57:53
После... не съм сигурен.
:57:56
- Показваха ми много дукоменти.
- Какви дукоменти?
:57:59
Не знам.