:23:00
Не ме интересува в кой са.
Искам си ги.
:23:03
Уредено е.
:23:04
Но тук е по-деликатно,
не като в Япония.
:23:07
Нобу, това е Бевърли Хилс.
Всеки се държи деликатно.
:23:10
Затова хората като
мен са уважавани.
:23:13
-Как мина пазаруването, скъпа?
-Добре.
:23:16
Ще обядваме ли заедно?
:23:33
-Може ли да взема чантата ви?
-Благодаря, задник.
:23:37
Няма за какво, сър.
:23:58
Виждате ли, сенсей,
всичко си идва на мястото.
:24:13
72 минути, за да занесеш
два куфара и една чанта.
:24:18
Имате ли някакво обяснение,
г-н Уошингтън?
:24:20
Изглежда съм развил синдрома
на меката китка.
:24:25
Мисля, че е от разнасянето
на тежките чанти наоколо.
:24:29
Не ми се ще да стана нетрудоспособен
и да съдя компанията за милиони долари.
:24:34
Та реших да го раздавам по-леко.
:24:36
Г-н Уошингтън, всичко което
правите ме дразни.
:24:41
Ще отида да си потопя
китките във вода.
:24:45
Мога ли да ви помогна, сър?
:24:47
Да. Търся Сали Джоунс.
:24:52
Съжалявам. В компютъра
няма такова име.
:24:55
Сега, ако ме извините...
:24:57
Искам да наема един от апартаментите ви.
Добра ли е цената?