:21:02
Това е най-хубавото нещо,
което си казал тази вечер.
:21:12
-Това е страхотно.
-Обожавам това място.
:21:18
Пра-дядо ми е участвал
в строежа на това.
:21:20
Дошъл е от Агуаскалинтес
през трийсетте.
:21:22
Наистина ли?
Къде е това?
:21:27
Централно Мексико.
:21:29
Пра-баба ми все още е тук,
в 400-годишно имение.
:21:34
Всеки път когато се връщам с колата,
си пожелавам нещо на границата.
:21:37
-Точно по-средата на язовира.
-Винаги ли се сбъдва?
:21:41
Зависи от желанието.
:21:50
Баща ми ще ме убие.
:22:02
Той не знае ли?
:22:04
Не. Никой не знае.
:22:08
С изключение на Лени, съквартирантката ми.
:22:10
Понякога става много избухлив,
когато става дума за единствената му дъщеря.
:22:15
Изабел, какво мога да направя за теб?
:22:18
-Ще се справя.
-Не, наистина. Искам да ти помогна.
:22:27
Може би има едно нещо.
:22:30
Ела да се запознаеш с тях.
:22:32
-С твоето семейство?
-Просто искам да знаят кой си.
:22:35
По-късно, когато ме попитат
кой е бащата, ще им кажа:
:22:39
"Вие се запознахте с него, не помните ли?
Веднъж го доведох вкъщи. "
:22:43
Няма проблеми. Само кажи кога,
и ще отидем.
:22:49
Кога.
:22:51
-Всяка седмица ли вечеряш
със семейството си?
:22:53
-Това е нещо като традиция.
:22:55
-Защо? Ти не го ли правиш?
-Не.
:22:58
-Само по празниците.
-Само тогава?