:36:00
Не искам съчувствието ви.
Не съм искал да стане така.
:36:05
- Опитвам се.
- Какво се опитвате?
:36:11
Знам какво искам да кажа.
:36:14
- Кажете го.
- Сега...
:36:17
Просто се грижех за семейството си.
:36:20
Всеки мъж на мое място
би постъпил по същия начин.
:36:24
- Това е всичко.
- И не чувствате вина?
:36:28
Виновен съм. Даже много.
:36:33
Но не исках да наранявам никого.
:36:37
Недей!
:36:39
- Знаеш, че не съм виновен аз.
- А на кого сте ядосан?
:36:43
На никого.
:36:45
Може би само малко
на г-жа Банкс.
:36:48
- Мъничко.
- Не ни интересуват оправданията.
:36:52
Х ора като Макс Бракет
го превръщат в някакъв герой.
:36:56
Имаме възможност да представим
всички гледни точки.
:37:01
Откога има гледни точки
в едно престъпление?
:37:05
Моля ви, пуснете детето ми!
:37:08
Пуснете ги всички!
:37:10
Ще отговорите ли?
:37:13
Кажете й, че съжалявам.
:37:17
Ще продължим след малко.
:37:20
Готово.
Ще продължим след 2 минути.
:37:25
- Не отговаряй, ако не искаш.
- Не ме поучавай!
:37:28
- Не отговаряй вместо мен.
- Не си длъжен...
:37:31
Х ората искат да ме чуят.
:37:33
- Трябва ти помощ.
- Не е нужно да седиш тук.
:37:37
Добре, ще изляза.
:37:39
- Аз ще се оправя.
- Обърка се работата.
:37:42
Не напускай сградата!
:37:44
Ако се ядосам,
всички ще разберат. Сядай!
:37:46
Разрушаваш това, което направихме.
Погребваш се!
:37:56
Може ли да говоря
с онзи от Тексас?
:37:59
- Готова ли си?
- Да.