:44:02
Да.
:44:06
Нормално е.
:44:08
Твоите деца,
никога ли не плачат?
:44:10
Вероятно, защото знаят,
че ще последвам... автобуса.
:44:15
Точно така изглеждат отзад.
:44:18
Точно както и ние изглеждхаме днес.
-Да.
:44:32
Тръгваш ли?
:44:36
По-добре да се връщам.
Защото казах на Никол, че ще бъда...
:44:45
- Лека нощ Бли!
- Лека нощ Риса!
:44:52
Сигурен ли си?
:44:57
Изглежда...
като...фатално.
:45:04
- Защо?
- Не знам?
:45:08
Никол, просто трябва да взема
тези неща и да ги опаковам.
:45:11
Да ги дам на църквата за милостиня.
Мисля...
:45:13
Не се чувствай зле
или странно, ако ги носиш.
:45:16
Не!
:45:17
Не...мисля...аз
:45:20
Помня г-жа Енсъл,
когато носеше тези дрехи...
:45:23
...и не се чувствам притеснена.
:45:27
Наистина я харесвах.
:45:31
И тя те харесваше.
:45:34
Мисля, че вероятно щеше
сама да ти ги даде.
:45:36
Ако не беше развила ...
:45:41
Какво искаш да кажеш
с "не беше развила"?
:45:48
Не съм сигурен.
:45:55
Записах тази мелодия,
твоите момчета могат да работят по нея,
:45:58
Възникнаха няколко идеи.