:00:03
Понякога си представям
отстрани, пътя на Бартлет Хил.
:00:07
Така свалям половината
от бремето си.
:00:11
Да видиме колко... двадесет,
не, двадесет и две деца.
:00:19
Толкова бяха...
:00:20
Сменяха местата си
през време на пътуването.
:00:23
Заради малките
тайни разговори помежду им.
:00:29
Весели малки групички
от три - четири деца.
:00:36
Като гроздове
чакащи да ги откъснат.
:00:43
Така си мисля за тях понякога.
:00:46
Като за плодове?
:00:48
Сякаш ги слагах в голямата
си кошница,
:00:53
откъснати от хълма деца.
:00:57
Както и да е, следващата ми спирка беше
след "Остани за малко"...
:01:00
която държат
Риса и Уендъл Уокър.
:01:06
Риса пресече пътя с Шон
полуоблечена.
:01:11
Шон имаше проблем с обучението.
:01:15
Изоставаше...
:01:17
от децата на неговата възраст.
:01:20
Беше много нервен
за да спортува.
:01:25
Странно малко дете.
:01:27
Но, знаете ли,
можеше, ако му се помогне.
:01:34
- Добро утро, Долорес.
- Здравей, Риса.
:01:36
Не ти ли е студено?
:01:39
- Да.
- Искам да остана с теб.
:01:44
Хайде миличък, върви.
:01:47
Хайде Шон,
седни до мен.
:01:53
- Той добре ли е?
- Не знам?
:01:57
- Температура?
- Не е болен от нищо.