:14:15
Определено ми е ясно
в какво се е увлякла Емили.
:14:19
Да? И какво е то?
:14:21
Вашата работа. Много е. . .
:14:23
. . .долнопробна. . .
:14:25
. . .но с потенциал.
:14:26
Долнопробна?
:14:28
Това ли каза тя?
:14:34
Вашият гняв. . .
:14:36
. . .е много обуздан.
:14:38
Мислите, че съм гневен?
:14:41
Гневът в творбите Ви.
:14:44
Цветът на отчаянието.
:14:47
Чудя се от къде идва.
:14:50
Нямам представа.
:14:52
Отвътре, предполагам.
:14:54
Отвътре. . .
:14:55
. . .наистина.
:15:00
Няма къде да се седне освен на проклетото легло.
:15:11
Знаете ли, завиждам Ви.
:15:14
Завиждате?
:15:15
Трябва да сте. . .
:15:17
. . .поласкан.
Аз не съм склонен към завист.
:15:20
Това е жалко чувство.
:15:24
Промъква се като тумор.
:15:26
Аз го имам и Вие знаете защо.
:15:30
Не.
:15:31
Разбира се, че знаете.
:15:34
Един основателно възвишен опит в живота.
Толкова е. . .
:15:40
. . .напълно завършен.
:15:41
Какво?
:15:43
Да чукаш жена ми.
:15:48
Г-н Тейлър, аз не знам...
:15:50
Смятам, че е крайно време
да ми викаш Стивън.
:15:56
Ние се обичаме.