:21:00
Дори това не беше достатъчно за Химлер.
Това беше черна година.
:21:05
Той заповяда, всеки евреин в Киев
да иде при равина Babi Jar.
:21:10
Запомни, 20-те
бяха отчаяно време за Германия.
:21:15
Версайския договор
ни оряза.
:21:20
Те се бяха скрили.
:21:23
Ние винаги ги намирахме. Ако не кучетата
дима и огъня го правеха.
:21:29
Обкръжавахме ги
и насила ги откарвахме до голяма яма.
:21:33
Тогава стелбата
беше убиване.
:21:37
Killing was no longer death.
:21:40
Нямя никога да забравя
звукът от тази нощ.
:21:44
Толнова много хора
един върху друг, така.
:21:48
След няколко часа,
те започнаха да се разлагат.
:21:56
Една глава беше паднала.
:22:00
Една ръка се беше откъснала.
:22:07
Напомняше малко на звук
от падащи листа.
:22:14
Какво беше чувството?
:22:29
Трябваше да бъде направено.
:22:32
Вратата беше отворена и
неможеше да се затвори. Това беше краят...
:22:38
Ти не разбираш.
:22:43
Ти си го правил милион пъти.
Да вървим!