:57:52
Г-н Мърдок, вие сте причината
за доста злополуки.
:58:01
- Започвай да говориш.
- Няма нужда от това.
:58:04
Няма изход. Градът е наш.
Ние го направихме.
:58:08
За какво говорите?
:58:09
Оформихме този град
от откраднати спомени.
:58:13
Различни епохи, различни
минали времена, смесени в едно.
:58:17
Всяка нощ го преглеждаме,
пречистваме, за да научим.
:58:20
- Да научите какво?
- За вас.
:58:24
За вас и вашите съжители.
Какво ви прави хора.
:58:28
- Защо?
- Трябва да бъдем като вас.
:58:34
Сега ви разбирам.
:58:36
Спомням си това, което вие - не,
това, което ви липсва.
:58:39
Океана, нали? Бягането
до вълните като дете.
:58:44
Срещата с Ема край реката,
първата целувка след това.
:58:50
- Какво сте вие?
- Видяхте какво сме.
:58:53
Използваме мъртвите ви
като съдове.