:03:01
160 американци през последната година...
:03:04
40 от тях във Виетнам.
:03:08
Една дръпка, човече!
:03:10
Една дръпка до ролчето...
:03:14
Седейки на влаковата линия до гарата...
:03:17
Една дръпка до ролчето...
:03:20
- Една дръпка, тъпанар?
- Сладка, сладка Мери.
:03:22
Почакай и ще видиш
онези дяволски прилепи.
:03:25
Моя.
:03:32
- Хайде да качим този.
- Защо? Не!
:03:35
Чакай!
:03:37
Не можем да спрем тук.
Това е прилепна държава.
:03:44
Уха! Никога не съм се
возил в такава кола преди!
:03:48
Наистина? Е, тогава сигурно си
готов за едно возене, нали?
:03:51
Ние сме твои приятели. Ние не сме
като останалите, човече. Наистина.
:03:55
Стига толкова си говорил,
или ще ти сложа пиявици. Разбрано?
:04:00
Качвай се.
:04:05
Чудя се, колко дълго ще издържим така...
:04:09
преди един от нас не избеснее
и започне да бръщолеви с това момче?
:04:13
Какво ли ще си помисли тогава?
:04:15
Тази същата самотна пустиня беше
последният известен дом за семейство Менсън.
:04:19
Дали той ще се шашне, когато
моят пълномощник започне да вика...
:04:22
за грамадни прилепи, атакуващи колата?
:04:25
Ако е така, ние просто ще му
резнем главата и ще го погребем някъде.
:04:29
Защото докато всички мълчат,
ние не можем да общуваме с него свободно.
:04:33
Той ще съобщи за нас на някое затънтено
нацистко представителство...
:04:36
и те ще побегнат към нас като кучета.
:04:39
- Господи, това казах ли го
... или само си го мислех?
:04:43
Дали говорех? Дали той ме чу?
:04:45
Няма нищо. Просто се възхищава
от формата на черепа ти.
:04:49
- Не, мерси!
Може би е по-добре да си поговоря с това момче.
:04:52
- Имам астма!
Може би ако си изясня нещата, той ще се успокои.
:04:55
Добре, слушай.
:04:57
Има едно нещо, което вероятно
вече си разбрал... Чуваш ли ме?