:04:02
- Джо, говори по-тихо.
- Не ми казвай да говоря по-тихо.
:04:04
- Децата знаят, че беше навън цяла нощ.
- Престани!
:04:06
- Кажи им къде беше.
- Не съм в настроение за това тази нощ.
:04:08
Не си в настроение, а?
:04:11
- Просто ме остави на мира.
- С кой беше Катлийн?
:04:13
- Не е твоя работа.
- Не ми казвай това, шибана курво.
:04:16
- Излез от кухнята.
- Нека да видя. Той чука ли те?
:04:19
- Къде? Нека да почувствам!
- Прасе! Махни си ръцете!
:04:22
- Кой още е бил там вътре освен мен?
- Махни си ръцете от мен, глупако.
:04:24
- Кой още, а?
- Знаеш ли как ме караш да се чувствам?
:04:26
- Караш ме да искам да умра. Знаеш ли?
- Искаш да умреш? Не!
:04:29
Не умирай, докато аз не ти кажа, че
можеш да умреш. Чуваш ли ме?
:04:32
Тогава умираш!
:04:45
Ето, вземи това и го сложи в колата.
Аз ще задържа другото.
:05:01
Имало едно време...
:05:04
в едно кралство далеч, много далеч...
:05:06
живееше едно младо момиче...
:05:08
чиято коса беше от злато.
:05:10
Когато хората
в селото я видяха, казаха...
:05:14
''O, колко е красива.''
:05:16
Една пържола с кашкавал, едно кюфте,
една наденица.
:05:19
Ще се върна до 4:00.
Постарай се да не подпалиш сградата.
:05:24
- Джия, ти оставаш шеф.
- Добре, шефе.
:05:29
Ей, вземи храната.
Върви, хайде, изчезвай.
:05:32
- Поеми касата.
- Аз отговарям!
:05:37
- Името ти Джия ли е?
- Да.
:05:43
- Имаш ли огънче?
- Престани да се ебаваш.
:05:45
Виждал съм те в квартала
няколко пъти...
:05:48
- и--
- Нервна ли си?
:05:50
Да.
:05:52
Аз ли те карам да се чувстваш нервна?
:05:55
Да.
:05:59
Ами, добре,
защото това е идеята.