:59:03
Разбирам. Напускаш ме.
:59:08
Там никога не съм била.
:59:10
НЕ знам какво да пиша.
:59:12
- Длъжна съм да го последвам.
- Не мога да ходя на концерти.
:59:15
Знам, любими.
:59:20
Много ли ми се сърдиш?
:59:23
Защо да съм?
:59:54
Скъпи Фредерик.
:59:55
Минах покрай църквата Чаррингтона,
където кръстихме нашето Джефри,..
:59:58
...и бързо приближих моста Разерфордском
.
1:00:01
С други думи, не бяха минали и
10 минути,..
1:00:05
...oтакакто се разделихме, и се
разболях по теб.
1:00:07
Пиша с надежда,..
1:00:09
...че тези честни слова, ще свържат
нашите усни
1:00:14
- Скъпа Виктория...
- А твоите ръце по мойто тяло.
1:00:18
Вярата ти във думите, и утешението, които
изразяваш в писмата си,е недостъпно
за мен.
1:00:22
И без значение от езика,нито дума
може да ме убеди
защо те няма.
1:00:25
Фредерик, любими, най-накрая
съм в Москва.
1:00:28
Моята първа вечер
беше отчайващо скучна.
1:00:31
- Може ли една такава нация да бъде толкова....
- Що за лудост?
1:00:35
Възможно ли е да ми изглежда така
защото не си до мен?
1:00:37
Не очаквай от мен да ти
съчуствам за мъката.
1:00:40
Ако наистина всичко е толкова
мрачно както казваш
-ще ти подскажа средството.
1:00:44
- Фредерик...
- върни се незабавно, бегълче мое.
1:00:46
...умирам за твоето докосване.
1:00:49
Още усещам дъха ти по дрехите ми,
по кожата ми.
1:00:52
Аз никога няма да те освободя.
1:00:54
Ще те прилепя....,
ти ще бъдеш пеперуда, а аз - игла.