:56:02
Но...
:56:08
Но!
:56:12
Срещата ме наведе на някои мисли.
:56:16
Залових се с този бизнес,
защото това мечтаех да правя.
:56:20
Наясно бях, че няма да сътворя
най-великия американски роман.
:56:25
Но исках нещо повече от това
:56:27
да купувам нещо за долар
и да го продавам за два.
:56:31
Надявах се да създам нещо.
:56:33
Нещо, което да се мери
с най-високите стандарти.
:56:37
И си дадох сметка...
:56:42
че искам да поднасям на света новините.
:56:45
Да ги поднасям неподсладени.
:56:50
Ако знаем повече едни за други,
шансът ни да оцелеем нараства.
:56:54
Естествено, исках и печалба.
Иначе няма да съществуваш.
:56:59
Ала Джон Бонтекю цели
открай докрай печалба.
:57:04
Ако му дадем лиценз да погълне
"Париш Къмюникейшънс"
:57:07
той ще купи и други.
:57:10
Тогава за да ви чуе светът
трябва да минете през Бонтекю.
:57:15
Ще се налага да му
плащате за това.
:57:18
И което е по-важно
да се съгласявате с него.
:57:23
Да поднасяш новините е
привилегия и отговорност.
:57:27
Те не са предмет на използване.
:57:30
"Париш Къмюникейшънс"
си спечелиха тази привилегия.
:57:34
Джон Бонтекю иска да я купи.
:57:38
Като ваш председател ви
приканвам да се съгласите...
:57:44
...че тази компания
не е за продан.
:57:53
Не оставяш много
място за дискусии.
:57:57
Знам. Съжалявам.
Промених позицията си.