:57:02
Шест и три четвърти.
:57:06
Седем и една осма.
:57:09
Дванайсет и четвърт.
:57:14
Знам ги тези числа.
:57:24
Те намаляват...
намаляват...намаляват.
:57:29
Ти ме излъга.
:57:33
Получи ли го?
:57:39
Добре, седни.
:57:43
Отказах се преди да го получа точно,
но предполагам че...
:57:49
определен проблем кара компютрите
да зациклят на едно място.
:57:54
Цикълът води до разтопяване,
но точно преди да се разрушат
:57:59
те усещат
собствената си структура.
:58:04
Компютърът съзнава
своята силиконова природа
:58:09
и принтира
своите съставни части.
:58:14
Компютърът е придобил съзнание?
:58:16
По... по... някакъв начин...
Предполагам.
:58:24
Изучаването на модела
е направило Еклид разумен за себе си.
:58:28
Той умря, извеждайки числото.
Разумът е числото?
:58:32
Не, Макс. Това е просто грешка.
:58:36
- Повече от това е.
- Не. Това е задънена улица!
:58:39
- Там няма нищо!
- Това е врата, Сол. Врата.
:58:43
Врата към урвата...
движеш се по ръба.
:58:46
- Трябва да спреш.
- Ти си се страхувал.
:58:49
- Затова си се отказал.
- Пострадах.
:58:52
- Хайде бе.
- Това ми причини удърът!
:58:54
Това са глупости! Това е
математика, числа, идеи.
:58:59
Математиците
трябва да стигат до края.