:10:00
Не, не е.
:10:03
Вижте го.
:10:04
Аз даже не трябва да бъда в болница,
за да получавам лекарство ми.
:10:06
То просто идва от тук.
:10:07
- Изглежда като детска игра.
- Да, донякъде.
:10:11
То ще ми помогне,
да победя заболяването.
:10:14
Жестоко а!
:10:16
Аз мога ли да хвана рак?
:10:18
Не, бонбонче.
Не е заразно.
:10:21
Значи ти си знаела
за това отдавна.
:10:25
Да.
:10:27
Но никога не ми каза.
:10:29
Скъпа...
:10:30
Майка ви искаше, да изчака
подходящият момент.
:10:33
О деца, съжалявам.
:10:35
Вижте, аз току-що...
:10:38
Аз винаги съм изплашена,
когато вие сте болни...
:10:40
...и мислих, че ще бъде най-добре да
изчакам, докато ми стане по-добре!
:10:43
Значи си ни лъгала, Излъгала си ме,
като не си ми казала истината.
:10:46
Ако си излъгала тогава, може би лъжеш и
сега. Аз никога не мога да ти вярвам отново!
:10:50
Аз направих грешка...
:10:51
... хората правят грешки!
:10:54
Къде е Изабел?
:10:55
- Какво?
- Четвъртък е.
:10:56
Ние трябва да бъдем
с Изабел.
:10:58
Тя трябваше да ни
вземе вече.
:10:59
Аз по-скоро ще бъда с мама.
:11:00
Добре, но тя умира.
Изабел е твоята майка сега.
:11:03
Ана, не казвай това.
:11:11
Не бягай от майка си.
:11:14
Не, това е твоя работа.