:47:01
Арт го казваше.
:47:03
-Моят Арти.
-Той беше футбола.
:47:05
Знам.
:47:07
А сега сме заобиколени
:47:10
от някакви надути
всезнайковци.
:47:16
Току-що ме
посветиха в рицарство.
:47:19
Да си тръгваме, мамо.
:47:22
Защо? Още е много рано.
:47:25
Но става късно.
:47:27
Трябва да ти върна това.
:47:35
Трябва пак да се повеселим.
:47:37
Още утре вечер.
:47:46
Помня, когато татко ми
направи проекта за този пръстен.
:47:52
Явно ще трябва да нося моя
закачен на верижка.
:47:55
Първо трябва да го спечелиш.
:47:57
Исках само...
:47:59
Първо го спечели!
:48:06
Довиждане!
:48:09
Ще се видим по-късно!
:48:15
Видях как гледаш
Хедър Сандерсън.
:48:17
Защо не я представи
на кмета?
:48:19
И без това не представи мен.
:48:21
След всичките тези години!
:48:23
Не се тревожа за тях!
:48:25
Не ми пука нито за кмета,
нито за ония боклуци!
:48:28
Аз мисля само за играта!
:48:30
Значи вече не ме харесваш, а?
:48:33
Ужким си завършила колеж,
а си ужасно тъпа.
:48:37
"Хедър каза това, Синди каза онова!
Уили това, Уили онова!"
:48:41
Мамка му!
:48:42
Тормозиш ме точно,
когато имам такива проблеми?
:48:45
Разкарай се!
:48:49
Пусни ме! Какво ти става?
:48:51
Сега ще ме удариш, така ли?
:48:53
Превръщаш се в същото лайно
като съотборниците си.
:48:56
-Ще се обадя на майка ти!
-На майка ми?!
:48:59
Май успехът ми е започнал
да те главозамайва, кучко!